Докосвам те почти
Докосвам те… почти,
във синята прегръдка на безкрая.
Прошепвам ти за сбогом със очи
„Обичам те, за теб мечтая“.
Изгубвам силуета ти в нощта,
но стъпките ти във душата ми отекват.
След теб остава тиха самота
и само спомените за любов нашепват.
Минавам пак по „нашите места“,
където за последно се видяхме.
От тебе няма никаква следа.
Забрави ли – един към друг вървяхме.
Докосвам те с душата си, почти.
Ще те достигна ли така? Не зная.
Пропуснати случайности – от тях боли.
Това не може да е краят.
© Mirabella All rights reserved.
