Ти дойде… като приливна вълна
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят. ...
Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени. ...
Мечтая да съм слънчоглед,
събрала в себе си искри от летен огън
и капчици любов в дъждеца лек,
от вятъра целуната за спомен.
За теб ще грее моето сърце. ...
Мелодията на „Черно кадифе“
изпълваше града с красиви спомени.
Звукът на саксофона, вечерното небе
докосваха ни с ласки пролетни.
Сред аромат на цъфнали липи ...
Намерих те сред хиляди душѝ.
Познах те без да те познавам.
В тълпата търсех твоите очи.
Изпълни ме с копнеж по теб – признавам.
Да те запаля исках. Не успях. ...
