Докосване с ръце,очи и думи
е най-доброто нещо на света,
да бъде тази тръпка помежду ни
и да я има просто любовта.
Но какво е любовта без думите,
които двама си разменяме,
да изразим това,което чувстваме,
нима без думите възможно е ?
Те думите ,мостовете изграждат,
пак думите стените ни рушат,
вниманието и грижите подклаждат,
подсилват пламъка на любовта.
Докосваме се двамата с очите,
потапяме се в този миг свещен,
а те са огледàла за душите,
и свети в тях духът благословен.
Ръцете ти как силно ме прегръщат,
когато сме и в радост и в беди,
в живота труден те ме преобръщат
в Човека, който към върха върви.
Посягам аз към теб да те докосна
и сякаш искам да се убедя,
че има те на таз земя прекрасна,
а другото... е просто суета.
© Иво Сотиров All rights reserved.