Докосване
Докосване
Ще се спусна по сребърен лъч,
тази нощ
и при тебе
на пръсти, тихо ще вляза,
само,
ти – не залоствай вратата,
остави я отключена
като свойта душа,
зажадняла за ласки,
за обич,
за плам
и за миг на докосване...
По-невидим ще бъда от мрака,
по-нечут ще съм от тишина,
ала
съчки ще хвърля в огнището,
за да лумне отново жарта,
със която –
навярно ще стопля
тази твоя тъй чиста мечта
за всевечна,
потребна взаимност...
Ще погаля косите ти
или не –
ще ги разроша,
разпилени да бъдат,
като бурно море –
непознато.
И със своите пръсти,
даже с целите длани
ще обвия сърцето ти,
ще му дам
одеяло –
пъстроцветна любов,
песъчинки звезди ще му дам –
да припламват във нощите,
в които ме няма...
Ще му дам необятен простор
за летене, за зов и съмнения...
Тишина,
тишина ще му дам,
а на тебе – всичко,
всичко, което поискаш – без едно –
времето –
то не е мое и... никога няма да бъде,
но това – после,
после,
после...
Чуваш ли, после...!
А сега замълчи,
остави се на моето тихо докосване
и така остани –
до разсъмване!
© Росен Гъдев All rights reserved.
