Докосване
Докосване
На хоризонта те докоснах
със мълния и топъл дъжд.
Вълнуваше се буреносна-
бях облак силен като мъж.
За себе си поисках само
море в което да бушувам.
Примамлив бряг, изящно рамо,
което с прилив да целувам.
Горещи дюни очертали
жената над едно сърце
и екзотично завладяли
мъжествените ветрове.
Лице с усмивка укротило
зората в своите вълни,
коси по залез потопило
дълбоко в моите очи.
Небе съм! Падам във водата!
С какво заслужих този грях?
Нали обичам Красотата-
звезди във нея разпилях…
© Борис Борисов All rights reserved.
