Ти ми даде цялата своя любов.
Аз приех и я нося в сърцето си.
Тя е моята сила и жажда – живот.
Съдбата чрез нея над мен се смилила.
Не се дава току тъй такава любов.
Току тъй сърце не се подарява.
Аз приемам за дар – благослов
тази обич, що сълзите ми пресушава.
И дори да тежи на живота хомота
с тази обич ще танцувам в безкрая.
Продадени и закупени имоти
не струват, щом съм докоснала Рая.
24.10.2017 г.
/дианнна/
© Диана Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
