Ти ми даде цялата своя любов.
Аз приех и я нося в сърцето си.
Тя е моята сила и жажда – живот.
Съдбата чрез нея над мен се смилила.
Не се дава току тъй такава любов.
Току тъй сърце не се подарява.
Аз приемам за дар – благослов
тази обич, що сълзите ми пресушава.
И дори да тежи на живота хомота
с тази обич ще танцувам в безкрая.
Продадени и закупени имоти
не струват, щом съм докоснала Рая.
24.10.2017 г.
/дианнна/
© Диана Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
