Доктор за душата
Доктор за душата
На доктор за душата да отида ми се иска.
Да му разкрия своето сърце
и в порив силен, вулканично да изблика
стаеното, високо в синьото небе.
Да му разкажа как боли,
че днес предал ме е любимият човек.
Как всичко изведнъж се срути
потъвам в пропаст, губя се... къде?!
Къде изчезнаха щастливите години,
когато, със преплетени ръце,
с високо вдигнати глави, засмени
вървяхме по широки друмове?
Сега е друго, погледът му бяга,
не рее се във мене със любов.
Не ме докосва страстно и с наслада
отива, връща се - къде си, порив нов?
На доктор за душата да отида ми се иска.
Да поговоря кротко, от сърце.
Да му разкрия нежната си същност.
Ще може ли той лек да ми даде?!
© Стела Х All rights reserved.
