Дом
Дом
Били сме сякаш във различни стаи
заключени във къщата на самотата
и там със чувствата – като с хазяи
говорили сме вечер - в тъмнината
По коридорите постлани с мисли
разхождали сме се във дните сиви
усещайки навярно – че сме близки
и заедно навън ще сме щастливи
А любовта ни в птица преродена
летяла е над нас във тишината
и молела е тя - самото време
да и отвори с нежен дъх вратата
И времето - навън не я остави
докосна я със нежния си пламък
и тя нахлу при нас за да забравим
завинаги - самотния ни замък...
© Чавдар All rights reserved.
