Ключове за къща дадоха ти днес,
ти стегни я с много обич и финес.
Детска стая направи,
хола ти обзаведи.
Че приятели добри
ще поканиш ти, нали?
И ще пийте до зори,
но ще бъдете сами.
Няма мама, брат и зълва,
нито пък свекърва да се бърка.
Този дом е вече твой
нищо, че ще го изплащаш ти със ЗОР.
© Стоянка Маринова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
