ДОНКА И БОЛНИЯ ЗЪБ

Брала Донка домати,
усетила че зъб ѝ се клати.
Тя на доктор отива,
но от нейната слива
се носят аромати
на риба и домати.
Доктор я преглежда, 
отблизо я оглежда,
слага диагноза
и измисля нова поза.
Донке, шарена бонбонке,
не те е зъб заболяло,
ами ти се е... та чак доревало.
Я вдигни полата 
и легни на кревата.
Донка полата вдигна 
и на доктора намигна:
- Тъй добре ли е, кажи,
и лекарството ми покажи!
Кажи ми как да застана, 
че да мине тази рана.
- Както искаш, Донке, застани,
мога да те лекувам от всички страни.
Донка хич не се забави
и поза разкрач направи.
Почна докторът лечението
и питаше Донка за мнението:
- Ако те нещо заболи, 
само ми кажи,
Ще ти сложа упойка 
и в друга стойка.
Зарадва се тя, че доктора цени ѝ мнението,
не искаше да спира лечението.
Бе готова всичко да направи
и за болния зъб да забрави.
Тъй лечиха се двамина
около час и половина.
На Донка зъб ѝ мина,
щастлива бе като за трима.
- Докторе, какво е положението,
успешно ли мина лечението?
- Донке, ти булко засмяна,
трудно ще се излекува твойта рана,
редовно идвай при мен,
ще те мажа с мехлем!
Прибрала се Донка доволна,
че няма да е вечно болна
и пак си береше домати,
а сърце ѝ се люшка и клати.