Дори да бъда...
В полетата на залеза живях.
В света отхвърлил ме като различен.
Изпитвах гняв, но никога не страх.
По мълнии катерех се,
за да не съм себичен.
Как искахте да ме разкъсате за миг,
чакали свили се в родилната утроба.
Да душите кървящите ми дни
и да ме влачите със зъби остри в гроба.
Но Бог Отец не ви го позволи,
защото скулптор е на световете.
Изсече моя поетичен лик
в кандилото на бъдното да свети.
Дори да бъда с трънния венец
и туй да е най-злата ви утеха,
навярно ще ме прероди в щурец
да пея стихове край полската пътека.
© Младен Мисана All rights reserved.
