Дори да заболи
Резливо вино пием на раздяла.
Ти режеш повече, от теб горчи.
Цигарата ми бърза да догаря,
последната, преди да заболи.
Превърна ме във свое ежедневие
реши, че трябва да ме нараниш,
обидата за теб бе миг спасение
душата ми използва като фиш.
Спечели ли, достигна ли успеха?
Доказа ли се пред света чрез мен?
Облече ме, съблече , като дреха
която сменяш често, ден след ден.
Макар да ме боли, не съжалявам
ти нужен беше, за да ме спасиш…
Научих чувствата си да стаявам,
подготвена, че ще ме нараниш.
Не нося във сърцето гняв, омраза,
залагаш на това, да бъда строга,
не ме вини, до там не ще да сляза
не се сърди, дори да заболи, не мога.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Болезнено красив и истински! 