Дори и нищо да не казваш
С мълчанието ти се сливам,
но няма в него да мълча.
От тишината ти отпивам
мечтания и с плам звуча.
Дори и нищо да не казваш,
душата ти усещам аз.
Без думи светове показваш
и в тях възраждаш моя глас.
Чудесата на живота
виждам и отвъд съня.
С теб политам, сред природа,
с необятна добрина.
На сърцето ти туптежа
с ритъм е на любовта.
Чувам тайнствено копнежа
и зова на нежността.
Всяка фибра в теб е струна
и очаква допир с нèга.
Щом с духа ми те целуна
ти мелодия си мека.
И в мълчанието твое
музиката ще намеря.
Чарът ти жарее, той е
диханието на Венера!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
