Дори и нищо да не казваш

Mar 30, 2021, 1:18 PM

Poetry » Love

680 0 2

С мълчанието ти се сливам,

но няма в него да мълча.

От тишината ти отпивам

мечтания и с плам звуча.

Дори и нищо да не казваш,

душата ти усещам аз.

Без думи светове показваш

и в тях възраждаш моя глас.

Чудесата на живота

виждам и отвъд съня.

С теб политам, сред природа,

с необятна добрина.

На сърцето ти туптежа

с ритъм е на любовта.

Чувам тайнствено копнежа

и зова на нежността.

Всяка фибра в теб е струна

и очаква допир с нèга.

Щом с духа ми те целуна

ти мелодия си мека.

И в мълчанието твое

музиката ще намеря.

Чарът ти жарее, той е

диханието на Венера!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2021-03-30T13:49:59+03:00

Благодаря ти, Светленце! Мълчанието вдъхновява, но само да не се превърне в навик, буквално!
contessa (Светла Асенова)

2021-03-30T13:43:32+03:00

Нека и мълчанието ми те окрилява... 🙂
Тук съм...