И ето, след поредното предателство,
отново на инат пак оцелях.
Горчилката изпих вместо лекарство,
по мъката – захвърлих шепа прах.
И даже и с ограбени надежди
по пътя имам сили да вървя,
дори да падам (ще е неизбежно),
дори да се подхлъзвам на места.
Така че всички думи са излишни,
усмивката цинична си спести.
Дори след теб ще мога да обичам.
Във случая си губещият ти.
© Стела All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
