Jan 20, 2009, 10:44 AM

Досие на любовта

  Poetry
1.3K 0 19
Ако внимателно ме търсиш
през морета и гори;
ако примките разкъсаш
или оковите строшиш;
ако нотите разбъркаш;
ако пак ги наредиш;
ако някога замръкнеш
във страшни долини -
ще можеш да ми кажеш
със сълзи във очи:
"Вече ти доказах.
Докажи ми го и ти."

И ако внимателно те търся
не по белите ъгли,
а по улиците мръсни,
когато се стъмни;
ако крилете си отрежа
и направя на ръце,
замаян от копнежа
за тупащо сърце -
ще мога да ти кажа,
останал без ребро:
"Вече ти доказах.
Нека е любов."

Ако внимателно се влюбим
така през някой ден;
ако после те загубя;
ако ти загубиш мен -
не ще поискам вече
досие на любовта.
Защото е далече,
а ние сме деца -
и малка е земята,
когато я вървим.
Влюбваме се сляпо 
и сляпо се делим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...