Достатъчно
Стоеше. Мълчаливо. На брега
на морето,
пръстите ù играеха
с пясъка...
... изкушаваха я начупените миди,
налепили се безсрамно,
в мокрите ù ръце.
Помнеше любовта му.
Представяше си я
като току-що направена фигура
в форма на замък...
... очарователна, загадъчна, крехка...
... Някога ù разказваше.
Вярваше. В историите.
В него.
... Вълните заличиха следите.
Реалността я пробуди...
... Усмихна се. Мълчаливо. На брега
на морето,
невръстните ръце, обръщайки небрежно
кофичка с мокър пясък,
припомниха любовта ù.
Имаше. Спомени. Нея.
Достатъчно.
© Славка All rights reserved.
