Достатъчно
Обичах ли Те достатъчно, кажи?
Откровена достатъчно с Тебе бях ли?
С мен беше ли достатъчно щастлив?
От времето Ти достатъчно не пропилях ли?
Знаех ли, че достатъчно самотен Си?
И нощите Ти, достатъчно студени!
Че с колебанията си просто прекалих!
Че чувствата Ти са твърде наранени.
Достатъчно обиден Си, нали?
От неведението безкрайно изтощен!
Но на Твоя ултиматум, вярваш ли -
че от отговора ми ще си задоволен!?
Зададох си достатъчно въпроси...
но свито, сърцето ми мълчи.
Безмълвно е пред разума горкото.
Наскърбено е, не може да прости!
п.с.
Мечтите ни, разпилени са сега.
Доверието ни, нямаме го вече.
Остана ни само любовта.
Несбъдната, във времето Тя ще е вечна!
© Виолета All rights reserved.
