Достигаш ме(Cefules&ЈоаnnaVas)
Косите падат плавно по раменете ти,
подобно клонки яворови
в тиха нощ.
Разбуденият полъх носи листите,
а те се реят във пространството,
когато си пристъпил в сянката
на моето мълчание -
въздишка скрита, под камъка затиснал
всяко нямане ...
Дъхът ми е изпълнен със магия,
понеже сме
с безлунни сетива.
Звездите ронят бялата си същност,
а чарът на нощта
е вътре в нас - дочакалите утрото ...
Не мога и не искам да прикрия
във ъгъла на мислите си тътена
от стъпките
с които те достигам,
като присъствие, изпълващо със зримост ...
Достигаш ме, дори и неприсъствена,
достигаш ме със хилядите сенки
на клонки и стебла,
и нощни птици ,
и облаци със форми на коне,
и хора, онемели в свойте форми,
достигаш ме с усмивките
на хаоса от ненамигащи на никого
светулки,
свещици разтопени,
миг преди вековно да загас,нат
пленени в себе си
от вечното,
достигаш ме с дихание
на блато и тръстики
и на далечни ромолящи водопади,
и с шепота на влажните листа
над раменете ми,
премръзнали в нощта,
достигаш ме със топлите си устни...
Нощта изящна е,
изящна е,
когато теб те има ...
© Йоанна All rights reserved.
