Достоен за награда
Ако в зората очите ти докосват
най-нежните лъчи от светлина,
ако при залез тихичко тъгуват
и плачат с капките в дъжда...
Ако надеждата намираш във небето,
когато синьо и лъчисто то трепти,
ако със птичите крила в сърцето,
душата ти в простора с тях лети...
Усмивката на малкото дете,
разцъфва ли на твоето лице,
а болката на страдаща душа,
вселява ли се в твоето сърце?
Ако с отворени очи море сънуваш
и чуваш плясък от криле на чайки,
в море от обич нежно ще потъваш,
посееш ли любов, любов ще жънеш!
Ако от нещо теб те заболи,
ще страда с теб и цалата земя,
защото си достоен за награда!
Чрез болка... обичта се опознава...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
