Достойна ли съм още, Боже,
на листа снежнобял и чист
пак мислите си да положа
като пред твоя взор лъчист?
Не стигна ли до мене онзи
библейски изкусител чер,
та мен пред хиляди предлози
да купи като лицемер?
Не сбърках ли в живота сложен
пред изпитания безброй,
сред мъка и лъжа - възможен
дали бе правилен завой?
Дали си вложил в мене, Боже,
везна, която да трепти,
докато ме боли, да можеш
да съдиш с моите мечти?!?
© Даниела Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
