Дотогава
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае.
Както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни,
сянка сляпа със сто пипала.
Обгръща сърцето, което сиротно
изплаква поредна сълза.
Няма лек. Няма даже искрица надежда
да те върна от другия свят.
Само моля в съня хабер да провождаш,
че с любов да си, сине, богат.
Ти ме чакай! Аз съща река пълноводна
към морето със бяг устремен
ще пробивам скали, орлите ще следвам,
но ще стигна до теб. Запомни!
С мисъл, с вяра и с майчина клетва
ще събарям стените без страх,
за да мога отново тебе да срещна,
щом обгърне ме звездния прах.
© Таня Мезева All rights reserved.
