Дотук...
Не си ме обичал, така ли?
Не си искал да бъдеш със мен?
Не съм ти давала нищо, едва ли,
просто от ярост си бил заслепен!
Кажи ми, че за мене не плачеше,
че тези сълзи били са измама.
Кажи, че след мен ти не се влачеше,
че не се молеше да бъдем пак двама?
Кажи ми, че не те влудявах.
Кажи ми, че не ме обичаше ДО ПОЛУДЯВАНЕ.
Признай си, че с една едничка дума аз успявах,
да те накарам да желаеш да си с мен до остаряване!
Ела и застани сега пред мен.
Сложи ръка на своето сърце.
Забрави, че те обичам и че бил си наранен.
Желая да получа всичко, което ми отне.
Желая да ми кажеш във очите, че не ме обичаше.
Желая да се закълнеш, че било ти е омръзнало.
Желая днес ПРЕД НЕЯ да признаеш, че не ми се вричаше,
желая да потърсиш мен в сърцето си премръзнало.
Не провокира в мене болка, а безумен гняв.
От небесния пиедестал, ти падна на земята.
Защото си безличен и измамен, мекушав.
Защото аз за теб продадох си душата!!!
Защо си мислех. че си тъй различен.
Защо повярвах и на явните лъжи.
Защо до днес все още те обичам
и това, че теб те няма ми тежи?
Но аз ще се преборя, ти го знай.
Бъди щастлив със нея - това ти аз желая.
Прости за този глупав край.
И сигурен бъди, че този път наистина е
К Р А Я Т!!!!!!!
© Петя Терзийска All rights reserved.
Поздрави!!!
