Aug 12, 2004, 9:19 PM

Доверчиво

Poetry

1.2K 0 2

Изтъняло доверието каза,
че не му отива да бъде съмнително,
излезе на показ с усмивка,
за да го приемат положително.
Никой с внимание слабо
не го дари, отминаха
течения безгрижни, млади,
непознати брегове заливаха.
Остана неоткрито, непознато
сираче с наведена глава.
Доверието уж бе злато,
но себе си не оправда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dolly (Доли)

Браво за идеята и за реализацията!

2006-03-30T23:30:14+03:00
princessa (Тоня)

Особено много ми хареса последното изречение!

2004-08-25T02:12:34+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0