Довиждане юли
На юли очите приличат на огнени макове.
Плете по терасите люлки от слънце и обич.
След него задъхани тичат най-бавните влакове,
понесли за сбъдване всички мечти (ако може).
На юли косите вълни са от сол с люспи злато
и нощем звездите им сипят блестящи конфети.
По бриза развяват се къдри от пламнало лято,
събрали да синьо най-сините, топли морета.
В сърцето на юли пулсира вълшебна вселена
и краткото детство се връща от весела врява.
Прелива гласът му с хиляда нюанса зелено,
а после се крие в рапани. И там си остава...
Защо си отиваш? Почакай ме, юли! Не бързай.
По джапанки как да те стигна, повярвай, не зная.
Крилата ми тук на земята са още завързани.
Оставяш ми спомени само - прашинки от рая.
© Деа All rights reserved.
