Драконова песен
Изкушена те чувствам,
в тебе глад е притихнал,
скрит зад маска намусена,
демоничен и вихрен.
Крадешком ти се моля
да посегнеш към мене,
за да млъкне прибоят,
във водите на времето.
Шепнешком те обричам,
разрежи тишината,
намери ме унесен
в лабиринта на мрака.
Отнеси ме отчайващо
към гнездото на спомен,
като в хищно скривалище,
погълни ме отронен.
© Петя Стефанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
