Nov 11, 2008, 7:52 AM

Dreamland

  Poetry » Love
665 0 1
 

Събуждам се в букет от мисли,

потънала във залез от емоции,

а илюзии недоразбрани, криви,

ме докосват чрез неоновите облаци...

 

Събуждам се - мечтите ми прииждат,

в чаршафите ми крият се, пробягват...

Дъха ми спират и луната виждат,

тогава се разпръсват и избягват...

 

Събуждам се в легло на тих следобед,

а залезът разпръсва ми косите,

очите ми обагрят се от огън

и искам да не свършват дните...

 

Не ме събуждай като си отидеш,

не си отивай като се събудя...

Ще можеш ли съдбата да подминеш?

Или пак ще си помислиш, че се лъжеш?

 

Но в този свят не можеш да не видиш

човекът, който те обича лудо...

Не се опитвай нищо да предвидиш,

а само чакай да се случи чудо...

... в Страната на Мечтите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми, сътворила си красив стих!!!
    Поздрав от сърце!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...