Събуждам се в букет от мисли,
потънала във залез от емоции,
а илюзии недоразбрани, криви,
ме докосват чрез неоновите облаци...
Събуждам се - мечтите ми прииждат,
в чаршафите ми крият се, пробягват...
Дъха ми спират и луната виждат,
тогава се разпръсват и избягват...
Събуждам се в легло на тих следобед,
а залезът разпръсва ми косите,
очите ми обагрят се от огън
и искам да не свършват дните...
Не ме събуждай като си отидеш,
не си отивай като се събудя...
Ще можеш ли съдбата да подминеш?
Или пак ще си помислиш, че се лъжеш?
Но в този свят не можеш да не видиш
човекът, който те обича лудо...
Не се опитвай нищо да предвидиш,
а само чакай да се случи чудо...
... в Страната на Мечтите...
© Ивона Иванова All rights reserved.
Поздрав от сърце!