Дрипа
Дрипа
Добрината ми човешка
потъпка в магарешки бодил,
превърна я на детска смешка.
Пак на чужд съм угодил.
Обидата е доста жежка,
не знаеш как си ме ранил,
но тежестта на мойта плешка
с друг не бих я разменил.
Благодаря! Взех поредната бележка
и на хладилника съм закачил,
а под износената дрешка
дълбоко болката покрил.
Спокойно. В таз житейска въртележка
никого не съм винил.
Уча се от всяка грешка,
но не съм се променил.
В квадратчето на малка пешка
храня всеки спомен мил,
загубил вярата младежка,
но пък себе си открил.
Е, ще съм поредната отбежка,
все пак никого не си убил,
само в таз душа гора норвежка
стръкче мъка посадил.
И на тебе и на всички,
и на таз игра лудешка
този стих съм посветил.
Знайте, че всяка подигравка тежка
отново и отново бих простил.
© Георги Христов All rights reserved.
