Дрипа

Добрината ми човешка

потъпка в магарешки бодил,

превърна я на детска смешка.

Пак на чужд съм угодил.

Обидата е доста жежка,

не знаеш как си ме ранил,

но тежестта на мойта плешка

с друг не бих я разменил.

Благодаря! Взех поредната бележка

и на хладилника съм закачил,

а под износената дрешка

дълбоко болката покрил.

Спокойно. В таз житейска въртележка

никого не съм винил.

Уча се от всяка грешка,

но не съм се променил.

В квадратчето на малка пешка

храня всеки спомен мил,

загубил вярата младежка,

но пък себе си открил.

Е, ще съм поредната отбежка,

все пак никого не си убил,

само в таз душа гора норвежка

стръкче мъка посадил.

И на тебе и на всички,

и на таз игра лудешка

този стих съм посветил.

Знайте, че всяка подигравка тежка

отново и отново бих простил.