Искам да живея сред гори изгубени -
тихо, идилично и без много шум.
Да гледам в небето гълъбите влюбени,
песента на славея да пея наум.
Смело кукуригане сутрин да ме буди.
Без аларми страшни, без уличен вой...
Да няма забрани, да няма заблуди...
Да живея кротко в радост и покой.
Да шуми рекичка - непослушна, палава.
Въздух друг да вдишвам - с мирис на цветя.
Цели сто години така бих живяла...
Във незнайно място, чак накрай света...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
