19.05.2011 г., 14:00

Друг живот

754 0 10

Искам да живея сред гори изгубени -

тихо, идилично и без много шум.

Да гледам в небето гълъбите влюбени,

песента на славея да пея наум.


Смело кукуригане сутрин да ме буди.

Без аларми страшни, без уличен вой...

Да няма забрани, да няма заблуди...

Да живея кротко в радост и покой.


Да шуми рекичка - непослушна, палава.

Въздух друг да вдишвам - с мирис на цветя.

Цели сто години така бих живяла...

Във незнайно място, чак накрай света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...