Не съм същата след всяко умиране,
но умея да бъда предишна.
Пресъхват сълзите от взиране,
под хълмове сол е нищото.
По-заразно от зарове празното
размотава си зимните бездни,
не покълва зъба на омразата
след опустошително чезнене.
Не открих валидната формула
за топене на буци в гърлото,
утешавам се с незапомняне
и с утрата, родени мъдри.
И защото човек се надява -
все разчитаме на възкръсване,
тъгата в очите разпрягам
и се смея - да не си втръсна.
© Дора All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
