Друга
Не съм същата след всяко умиране,
но умея да бъда предишна.
Пресъхват сълзите от взиране,
под хълмове сол е нищото.
По-заразно от зарове празното
размотава си зимните бездни,
не покълва зъба на омразата
след опустошително чезнене.
Не открих валидната формула
за топене на буци в гърлото,
утешавам се с незапомняне
и с утрата, родени мъдри.
И защото човек се надява -
все разчитаме на възкръсване,
тъгата в очите разпрягам
и се смея - да не си втръсна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Всички права запазени
