Другаде
И другарите са излишни,
когато никой не чува гласа ти..
когато само ти знаеш
мирисът
на тъжната самота...
И само ти знаеш
колко здрави са стените...
стените на твоите мисли,
далеч от тези в реалността...
© Шери Назми All rights reserved.
Jun 3, 2015, 11:43 PM
Comments
Comments
-
Харесва ми как е споделено тук чувството на уязвимост, което свързва всички ни, защото всички пред него сме равни. -
-
Не мога да разбера какво се случва. Снощи пръв написах коментар под този стих и го оцених най-високо. А днес не виждам коментара си. Може би грешката да е моя, ако не съм натиснал "добави".
А снощи ти написах, Шери, че те бива в кратката форма. Много ми хареса написаното от теб и бих искал и занапред да се язявяваш в краткия стих. Определено умееш да постигаш ефект в него!
Поздрав! -
-
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Писмо до другия край на земята 🇧🇬
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
