В самотна петък вечер остани.
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя.
Сън ли беше ти? И дали те има?
Чудно как във самота сърцето
създава някой, за да е поносима.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up