Винаги ще бъда между другото.
Неизживяна, неизмечтана,
недопотърсена, излъгана…
Винаги на ръба да бъдем двама.
Ще ги обичам като за последно,
ще им давам всяка частица от мен,
а те ще изчезват все тъй безследно,
когато нощта се превърне във ден.
Винаги ще оставам накрая сама,
и по залез ще търся в кой нов да се влюбя.
Щом за теб съм само другата жена,
по-добре душата си някъде да изгубя.
16.03.2013г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
