Другата Коледа
Коледа пак е! Усмивки и пълни трапези.
Огън в камината топли сърцата грижовно.
Снежна дантела навън стъклото извеза.
А зад нея нощта - покрита със бяло олово.
❤️
С аромат на уют във стаи пълни с надежда,
щастливи души́ празнуват безсрамно виновни.
И суетно мечти във кристални чаши подреждат.
Коледни свещи със вкус на фалшива църковност.
❤️
Останало вън под лед и снежинки заринато,
кашонче без име, от подарък лъскав лъжовно.
Свети над него в мечти и копнежи витрината
до бор украсен със звезди и блясък греховен.
❤️
Подслон е кашона за дете с невинна душица,
подхвърлено в миг на престъпно, човешко падение.
То срамът ни събира в протегната малка ръчица.
А съвестта си ние купуваме с жалки дарения.
❤️
То проси от нашият залък малки трошици,
от грешният пир на свето́то рождение.
В делници бием го с погледи, сякаш с камшици,
а по празници търсиме прошка и изкупление.
❤️
Завито в прегръдка студена на ледени замъци,
то гладно заспива във своя лъскав подслон.
Не сънува елха! Не мечтае за скъпи подаръци,
а за майчина ласка, за топла паничка и дом.
❤️
В святата вечер, където празнува грехът,
на обилната маса, то няма какво да предложи.
За това ли и ти обърна му, Господи гръб?!
То свещичка дори, за теб да запали не може.
❤️
В душата му детска тихо, като в параклис е.
Замръзнал въпрос във сълза, а в гърдите му вопъл.
Като Ангел, във святата нощ за него облякла се,
ще пристигне Бялата Лейди, за да го стопли.
❤️
Срещу молитви и свещи, ти Боже предлагаш ни Рая -
вечен, задгробен живот за бездушни послушници.
А тази душица, тя грях какво е не знае,
но за нея превръщаш ти Коледа в бяла задушница.
❤️
Като гробница мъртва, бездушен е вече светът.
Къде си сърцата на хората, Господи, сложил?
Забодени свещи виновно във грешната плът.
Това ли е твоята “Весела Коледа“, Боже?!
Ноември 2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
