Другия Бог
796
0
0
Другия Бог
В сянката на Бога бе роден през мрачен ден,
диханието първо в гърдите си пое на камъка студен.
Очи кървясали отвори и с тежки думи заговори:
Проклинам аз небето и земята,
въздуха, гората, огънят, водата,
че дарявате ме за мъж на самотата.
Искаш да се кланям, молитви празни да редя?
Не, не е за мен на колене надежда кратка
и утеха слаба да си прося.
Бих избрал смъртта сурова да прегърна,
пред ръката твоя да целуна.
Не ще ги има веч усмивките изкусни,
нито думичките малко романтични.
Проклинам те отново като човек да
изстрадаш и даровете ти прекрасни
на собствен гръб да изтърпиш.
Любовта ти ще ти върна в царството ти,
кратко нека тя ти свети.
Роден от пръст със сълзи напоена,
кърмен от греха човешки.
С дрехи от вина, с обувки от ярост
и лице на Театрална маска.
Кълна се, че няма да простя това, което стори
във деня, когато се ти отрече от света,
който сам си сътвори.
Искаш ти любов да ти дарявам,
но как като сърцето си ти подарих, а ти строши го.
Искаш с нежност да те къпят,
а само скръб даряваш.
Искаш до теб да бъда,
но как, кажи ми, като вечно бягаш, как?
Друг Бог ще сътворя да бди над мен,
ще го родя от душа изстиваща
и Бога на гнева ще го нарека.
В сянката на Бога бе роден през мрачен ден,
диханието първо в гърдите си пое на камъка студен.
Очи кървясали отвори и с тежки думи заговори:
Проклинам аз небето и земята,
въздуха, гората, огънят, водата,
че дарявате ме за мъж на самотата.
Искаш да се кланям, молитви празни да редя?
Не, не е за мен на колене надежда кратка
и утеха слаба да си прося.
Бих избрал смъртта сурова да прегърна,
пред ръката твоя да целуна.
Не ще ги има веч усмивките изкусни,
нито думичките малко романтични.
Проклинам те отново като човек да
изстрадаш и даровете ти прекрасни
на собствен гръб да изтърпиш.
Любовта ти ще ти върна в царството ти,
кратко нека тя ти свети.
Роден от пръст със сълзи напоена,
кърмен от греха човешки.
С дрехи от вина, с обувки от ярост
и лице на Театрална маска.
Кълна се, че няма да простя това, което стори
във деня, когато се ти отрече от света,
който сам си сътвори.
Искаш ти любов да ти дарявам,
но как като сърцето си ти подарих, а ти строши го.
Искаш с нежност да те къпят,
а само скръб даряваш.
Искаш до теб да бъда,
но как, кажи ми, като вечно бягаш, как?
Друг Бог ще сътворя да бди над мен,
ще го родя от душа изстиваща
и Бога на гнева ще го нарека.
© Стоян All rights reserved.
