Feb 26, 2007, 9:40 PM

Друго

  Poetry
1K 0 1
 Друго

Тръгни си, мен ме няма,
отидох си от този свят.
Не ще се върна, не желая.
И ти не искаш, аз нехая.
Забравих те, ти не ме помниш,
не е бил наш този живот.
Ще се събудя, ще се смея,
така го искам, туй умея.
Не си бил този, не и тук.
Била съм с онзи - някой друг
Не бях онази, търси друга,
аз се събудих, ще съм там
и той ще бъде онзи – другия
и в мене пак ще има плам.
Върти се всичко, отминава
и някак свикнах със това –
след всеки друг пак да съм друга,
и все еднакво да греша.
Сгреших отново, но се радвам.
След всеки „ти” пак ще вали
и друго ще е, друго, зная.
За друг ще трябва да боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...