Друго какво да ви дам?
Пиша и пиша, за нощ и по няколко стиха,
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците,
та сляп да прогледа камбани да чуе и глух.
От мен се отричат децата ми, даже, предците,
уши са наостряли, чули зловредния слух.
Нощем сърцето ридае ми — гóрко сираче,
денем душата на истина моя бодлива е храм.
Щом сте забравили как се обича и плаче —
вземете крилете ми! Друго какво да ви дам?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
А за стиховете, ако не пиша, ще експлодирам. Благодаря, че ме търпите!
