Дух
Дъждец ръми и ме унася,
сънувам чуден сън, любими,
вървим си двама по брега
като във приказка без име.
Безброй звезди ни се усмихват,
луната скришом ни поглежда,
вълната на брега се врича,
витае някаква надежда.
Надежда, че не свършва пътят ни,
там до онази раковина,
че може би ще има сбъдване
на наш'та приказка без име.
Събудих се и плача в тъмното,
уплаших се, че май съм "крейзи",
но твоят дух - той беше в стаята,
като във филм със Патрик Суейзи.
Аз зная, ти си сред звездите
и ни обичаш от безкрая,
но сън с реалност се преплитат
и ти си гост отново в стаята.
© Адриана Борисова All rights reserved.
