Родих ли се, та силно да прегръщам,

и всичко ли назад в смъртта остана.

Какво ли съм и в какво ще се превръщам.

Подирил знак за поредната промяна.

Изчезвам, със желание ще се изгубя в тишината,

и нищо аз след себе си не ще оставя.

Ни диря, ни пътен показател,

със вятъра издигайки се над съдбата.

А щом загубя очертания, ще се засмея,

а може пък и да заплача.

Това е вече без значение,

на този свят аз нищичко не тача.

Аз целия съм смях, отвъден, нечовешки.

Полъх лек на недосегаем бриз.

Очакващ своята безкрайна среща,

сам-самичък сред просторна вис.