Mar 21, 2008, 9:15 PM

Духове (Спомен за един живот) 

  Poetry » Other
559 0 2
 

Духове

 

Страх ме бе от призраци,

от призрачни истории,

а само те останаха с мен,

пада чинията и чупи се сама,

хлъзга се чашата и пада в прахта.

 

Гледам се в огледалото,

а там, призрачно лице,

умряло преди време,

както аз умрях след теб.

 

И тези привидения

приятели са истински,

само те не ме предадоха,

не ме оставиха да плача сам.

 

Приятна е компанията,

тъй весел е смехът,

не злобен, а игрив е,

далеч ме гони от страха.

 

С тях къщата щастлива е,

не празна като гроб,

живея аз с духове,

със спомените от един живот...

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??