Духове (Спомен за един живот)
Духове
Страх ме бе от призраци,
от призрачни истории,
а само те останаха с мен,
пада чинията и чупи се сама,
хлъзга се чашата и пада в прахта.
Гледам се в огледалото,
а там, призрачно лице,
умряло преди време,
както аз умрях след теб.
И тези привидения
приятели са истински,
само те не ме предадоха,
не ме оставиха да плача сам.
Приятна е компанията,
тъй весел е смехът,
не злобен, а игрив е,
далеч ме гони от страха.
С тях къщата щастлива е,
не празна като гроб,
живея аз с духове,
със спомените от един живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
