Духове (Спомен за един живот)

21.03.2008 г., 21:15 ч.

Поезия » Друга

592 0 2

Духове

Страх ме бе от призраци,

от призрачни истории,

а само те останаха с мен,

пада чинията и чупи се сама,

хлъзга се чашата и пада в прахта.

Гледам се в огледалото,

а там, призрачно лице,

умряло преди време,

както аз умрях след теб.

И тези привидения

приятели са истински,

само те не ме предадоха,

не ме оставиха да плача сам.

Приятна е компанията,

тъй весел е смехът,

не злобен, а игрив е,

далеч ме гони от страха.

С тях къщата щастлива е,

не празна като гроб,

живея аз с духове,

със спомените от един живот...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

^l^ (Нежното Ласо)

2008-03-22T16:38:44+02:00

Идеята ми допада:>
natiii (Наташа Басарова)

2008-03-22T09:36:38+02:00

Много тъжен,но прекрасен стих!С обич,Иван!