Духовното прераждане на един юрдек дзен...

Юрдекът ни Пачо, дванайсетгодишен,

на майка ми в двора бе на почит и чест:

хранен редовно, изкъпан, обгрижен,

но сам - и затова премного злочест.

А после, после отиде си майка

и Пачо преместихме в нашия двор.

Да го заколим бе толкова жалко -

смъртта заменихме с доживотен затвор.

И мислехме - е, няма как да се случи

да оцелее сам сред народа пернат -

в нашата сложна йерархия птича

ще отмилее му божият свят.

Но случи се друго - старчокът препатил,

живял си самотно, тъй - клан-недоклан,

на стари години взе пак опашка да клати -

и факт - завърза любовен роман.

Не с една, с две патици в триъгълник сложен

заплете любовен, греховен сюжет -

и вижте го - крачи с ход невъзможен -

кривокрак и артритен - но горд и напет!

По природни закони отдавна забравил

какво е да бъдеш мъж и баща -

юрдекът ни Пачо не се злепостави -

две патици снасят от него яйца.

И тръгна мълва, че яйцата са празни,

но дядо Пачо нехае, разбрал,

че клюки и слухове има ги разни,

по-важно е колко и как си живял.

Живее юрдекът ни дванайсетгодишен,

изпратил навремето стопанка, жена.

Не задълбава в дилеми излишни -

знае - животът е тук и сега!

9.03.2014 година