Обичта им трябваше да е вечна,
пламък от любов беше обещан,
но винаги има капка безсърдечна –
да загаси любовния огън завещан.
Една искра и заживява отново,
духът на любовта се преражда,
една светлина и всичко е готово –
любовта пламти с такава жажда!
Огънят не трябваше да загасва,
любовта трябваше да е безконечна,
пламъкът не трябваше да угасва –
обичта им трябваше да е вечна...
© Никица Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
