Думи без значение
ДУМИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Не ми разказвай в строфи пролетта –
не стигат думите – да я опишат.
Не знам дали синигер през нощта
си чувал как от обич е въздишал?
И виждал ли си бримчица една –
сред шаловете сиви на небето
да влачи тежък сноп от светлина,
преди да се разплиска над градчето?
Преди дори снегът да се стопи,
тревата въздуха да парфюмира,
костилчица – която още спи,
нагоре да пробие я напира.
И вятърът – облечен в бял памук,
защо отново става мек и ласкав
та чак с перце – долитнало от юг,
ята от щъркели ще ми надраска.
Ела със мен и в смръзналия сън
на още неразцъфнала иглика –
да ти покажа аз коя не съм.
Учудиш ли си – моля те, не викай.
© Валентина Йотова All rights reserved.
