Блещукат някакви поеми
в погледа ми черен, черен.
Да ги изкажа ли зелени,
или да чакам да узреят?
Отронвам си една свенливо,
захапвам хрупкавата мисъл.
Тя се озъбва заядливо,
като че дявол я е писал.
Ще ги оставя да узреят
с лъчите от очите ваши.
И с обич аз ще ги полея.
И ще ги кръстя думи наши.
© Зорница All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6