Думи раними
Погледнато във огледало -
аз съм там, а ти не си...
но една сълза - снета от погледа,
може цяло сърце да спаси!
Но едно "ние" може да ми каже
толкова много неща,
изречено насила даже
може пак да разпали пещта!
Ако понякога съм те гледал
с очи - почти празни,
то сега, тук, пред теб седнал
ти нося в тях аз цял празник!
Погледни ме, моля те прости ми,
има ме още в твойта душа -
виждам го, за последно погали ме -
няма смисъл от тази лъжа...
... не и сега!... това са думи раними,
рано е да ме отпъдиш,
по-трудно е, дори за кратко, сама...
по-обичана, знай, ти ще бъдеш,
целувам те, още сега!
И завинаги...!
© Маломир Стръков All rights reserved.
