Думите
Понякога думите имат странно значение.
Те са родени от твоите истини.
Те са продукт на едно настроение,
Малко пресилени. Много пречистени.
Търсиш ги сякаш са късчета златни.
Сякаш светът ти от тях е зависим.
Искаш от тях да натрупаш богатство.
За да си купиш от другите смисъл.
За да общуваш, да бъдеш обичан.
Да се докоснеш до друго съзнание.
Да докажеш на някого, че си различен,
но тази различност не е разстояние.
Понякога думите просто са длани,
подадени щедро за поздрав сърдечен.
Дали са приети? Дали са разбрани?
Те тръгват на път още щом са изречени.
И заживяват по свои закони.
Не винаги тези, с които живееш.
Едни ги приемат, а други ги гонят.
Но е прекрасно когато успееш,
чрез своите думи да пипнеш душата.
Сълза да извикаш. Да грейне усмивка.
Да събудиш копнеж. Да разпъдиш мъглата.
И у някой тъгата да стане по-пивка.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
