Думите

Poetry » Other

1.2K 0 2

Отекват зад мен

в разпилени стъпки дните,

вървя напред, а назад

ме дърпат празнините.

Ранената душа и на най-силния

задушава тялото, а си мислиш,

че ще се скриеш нощем

под одеялото.

Когато разбереш, че

безвъзмездно

са изгубени минутите

не могат да помагнат и на

поезията думите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Ранената душа и на най-силния

задушава тялото, а си мислиш,

че ще се скриеш нощем

под одеялото

Това е временно, докато изгрее слънцето.

2007-12-19T13:14:42+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Върви, върви...!

2007-12-19T11:54:53+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0