Думите

Poetry » Other

1.2K 0 2

Отекват зад мен

в разпилени стъпки дните,

вървя напред, а назад

ме дърпат празнините.

Ранената душа и на най-силния

задушава тялото, а си мислиш,

че ще се скриеш нощем

под одеялото.

Когато разбереш, че

безвъзмездно

са изгубени минутите

не могат да помагнат и на

поезията думите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Ранената душа и на най-силния

задушава тялото, а си мислиш,

че ще се скриеш нощем

под одеялото

Това е временно, докато изгрее слънцето.

2007-12-19T13:14:42+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Върви, върви...!

2007-12-19T11:54:53+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0