Dec 19, 2007, 11:39 AM

Думите 

  Poetry » Other
824 0 2

Отекват зад мен

в разпилени стъпки дните,

вървя напред, а назад

ме дърпат празнините.

Ранената душа и на най-силния

задушава тялото, а си мислиш,

че ще се скриеш нощем

под одеялото.

Когато разбереш, че

безвъзмездно

са изгубени минутите

не могат да помагнат и на

поезията думите.

© Нати All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ранената душа и на най-силния

    задушава тялото, а си мислиш,

    че ще се скриеш нощем

    под одеялото

    Това е временно, докато изгрее слънцето.
  • Върви, върви...!
Random works
: ??:??