Думите...
понеже думите са тежки
като сляпа болка...
като неизречена сълза
като хладен гняв
и късна прошка
като мислите прекрачили ефира
като течен мрак
като камъка почти убил Сизиф
... и понеже вият!
като изгубила човека си душа
събирай ги... сложи им гриф
"много, много лично"
понеже имат склонност да сънуват
(и да чупят всеки сън)
събирай! бавно! методично!
за да няма грешка
(и да могат пак да те вълнуват... )
за да има спомен за "преди" и "след"...
събирай думите ми...
в забележка (!):
"Неизпратени писма. До теб."
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
всъщност тъгата ражда стихове 
